Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се
забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-
Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за
миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия.
Писал ли е Христос?
Коя е една от най-опасните книги на света?
Кой е първият автор?
Кой е първият, който е писал за пари?
Кой е първият издател?
Кога автори на книги са скандирали „Долу книгите!“?
Кои са „разрушителите“ или „трошачите“ на книги?
Емблематичния разговор на Умберто Еко, Жан-Клод Кариер и Жан-Филип дьо Тонак за миналото, настоящето и бъдещето на книгите преиздава „Ентусиаст“. „Това не е краят на книгите“ този път излиза с твърди корици и изцяло ново оформление, дело на арт директора на издателството Яна Аргиропулос. В това забележително заглавие читателите ще открият много провокативни и неочаквани твърдения, които ще променят представите им за книгата и четенето.
„Това не е краят на книгите“ е синтез на потенциала на двама съвременни интелектуалци, притежаващи значителна обща култура и способност да я интерпретират, като боравят с огромна по обем многостранна информация, както и ведра, оптимистична и енергична битка за съдбата на книгата. Беседата показва Еко и Кариер в една по-различна и непозната светлина – тази на обикновени читатели. Освен забавно и любопитно, четивото е ценно и от научна гледна точка, тъй като представя не само бъдещето на книгата, но и нейната история и отвежда в „кухнята“ на издателския бизнес.
За любознателните читатели са дадени липсващите отговори на следните изконни въпроси: Кои са първите книги? Кой е първият автор? Кой е първият печатар? Кой пръв описва виртуални свят и теория за „време-пространство“ на Айнщайн? Кой пръв описва „киното“? Коя е първата флашка? Писал ли е Христос? Коя е една от най-опасните книги на света? Кои книги не са за четене? Кой европейски народ единствен все още пише писма на ръка? Какво не са предсказали фантастите? Коя ще е най-търсената професия в бъдеще?
Сред темите в „Това не е краят на книгите“ са историята за писмеността, еволюцията на книгата, масовото унищожаване на книги и нежеланите книги, книгите, оцелели благодарение на крадци, книгите, които никой не е виждал, и книгите, за които нищо не се знае. Тримата събеседници говорят още за съвременните носители на памет, за съвременното състояние на знанията, четенето, библиотеките, кинотеките и филмите, за диктатурата на информацията и интернет, за безумните автори, за снобите и глупаците и за симптомите на настъпващото невежество дори сред грамотните и образованите. И тъй като Еко и Кариер често си признават, че „обожават глупостта“, разказите им изобилстват от смешни и дори куриозни сюжети.
„Това не е краят на книгите“ е една вечно актуална „книга за книгите“. Умберто Еко и Жан-Клод Кариер доказват как книгата, напук на щетите, причинени ѝ в процеса на филтриране на информация, за добро или за лошо, е оцеляла въпреки заложените ѝ капани. Тя е „колело на знанието и въображението“: не могат да го спрат никакви технологични революции, никакви ясно проявени или усещани като бъдещи заплахи. А щом това успокояващо уточнение е на лице, истинският дебат може да започне.
