Том първи е разделен на две книги, обхващащи най-продължителния период от живота и дейността на Т. Александров – времето от дипломирането му в Българското педагогическо училище в Скопие (1898 г.), участието му в революционните борби и в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915-1918), достигащ до края на 1919 г., когато народа ни и Революционната организация на македонските българи очакват с трепет решенията на Парижката мирна конференция.

„Историята сама ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си триумфално влезе в областта на легендата, показва колко е голямо неговото място в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, силен характер и прозорлив ум, турен в пълна служба на един голям народен идеал: освобождението на Македония. Тодор Александров бе от ония македонски деятели, които най-грижливо се пазят да не създават със своята деятелност опасности за България. И в това отношение той бе един прозорлив и голям българин.”

Проф. Никола Милев, септември 1924 г., в. „Слово“