Том първи е разделен на две книги, обхващащи най-продължителния период от живота и дейността на Т. Александров – времето от дипломирането му в Българското педагогическо училище в Скопие (1898 г.), участието му в революционните борби и в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915-1918), достигащ до края на 1919 г., когато народа ни и Революционната организация на македонските българи очакват с трепет решенията на Парижката мирна конференция.

Настоящето многотомно издание на архива на Тодор Александров е най-пълното представяне на неговото документално наследство, наброяващо хиляди документи, обхващащо четвърт век от неговия живот и дейност, както и от историята на ВМОРО и на българския народ (1898-1924 г.). Това са не само документи, излезли изпод неговото перо, но и стотици писма, които той получава лично или са адресирани до ЦК и ЗП на ВМОРО (1910 – 1924), на които той е член. Документите на Тодор Александров се съхраняват в централните български архиви, библиотеки, музеи и окръжни архиви, архива на Коминтерна, както и В някои домашни архиви.

Тук са поместени автентичните мемоарни материали на голе- Мия революционер, даващи редица нови сведения за личността и делото му в полза на борбата за освобождение и обединение на народа и земите ни. Това са неговата автобиография, спомени, статии, отворени писма и интервюта с едни от най-видните чуждестранни кореспонденти по онова време. В това издание на архива са включени и всички известни за сега мемоари на ЦК на ВМРО, излезли изпод перото или подписани от Т. Александров. При изработването на почти всички мемоари на организацията той е имал възможност да разчита на сътрудничеството на едни от най-видните български учени.

Том първи е разделен на две книги, обхващащи най-продължителния период от живота и дейността на Т. Александров – времето от дипломирането му в Българското педагогическо училище в Скопие (1898 г.), участието му в революционните борби и в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915-1918), достигащ до края на 1919 г., когато народа ни и Революционната организация на македонските българи очакват с трепет решенията на Парижката мирна конференция.