В най – стария музикален архив у нас в архивния фонд на Института за изследване на изкуствата – БАН , са записани вокални и инструментални образци от множество етнически , религиозни и лингвистични групи в България , като основният дял е на българските фолклорни образци . При своята теренна работа фолклористите , очертавайки плътно състоянието на музикалните традиции в дадено селище , са записвали някои от материалите с обозначението ” турски ” , като в различните случаи в него е влаган не еднакъв смисъл .

Това изследване обобщава резултатите от работата ми през последните около две десетилетия . В него представям именно тези писмени и звукови ” турски ” записи от архива и пресъздаваните от тях музикални образи . Очертавам условията на фолклорната музикална изява и давам отговор на въпросите какво , кога , как и от кого е записано , а също и в какво състояние са съхранени записи и какво може да се размете в тях . ….

                                                                                        от автора