Въведение в историята на идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма.
“Труд, радост, отдих и култура” е книга от поредицата “Изследователски форуми”, която съдържа две студии на Иван Еленков, писани по време на работата му в “Програма за независими изследвания в областта на социалните и хуманитарни науки” на Центъра за академични изследвания София. Първата проследява дейността на държавното мероприятие “Труд и радост”, имало го от 1941 до 1944 г., и метаморфозите на наследилата го през 1945 г. отечественофронтовска служба “Отдих и култура на трудещите се”, закрита в началото на 1948-ма. Изследването се разгръща през граничните години от “преди”-то и “след”-то на 9 септември 1944-та и под привидните сходства на тези първи държавни проекти за обхват на свободното време, времето в труд и обществена мобилизация на широки маргинализирани слоеве, авторът анализира разбиването на социалната структура и унищожаването на водещите през първата половина на ХХ век принципи на социалната политика още през ранните година-две от комунизма у нас. Втората студия е посветена на управленския и културен феномен на същата епоха, наречен “културен календар”, и разглежда основната му функция да бъде централизирано управление на процесите на културен обмен при непредотвратимо изпълнение на набелязаните мероприятия в календарния поток на дните от годината. Общата линия, свързваща двете изследвания, е идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма в България.
СЪДЪРЖАНИЕ
Труд и отдих. Предварителни думи
“Труд и реалност”. Държавата извежда гетоизираното работничество от социалните предградия към представителните места на обществото, националната култура и природните забележителности на България (1941-1944 г.)
Какво мисли законодателят на работника, трудещите се и професионалнодейните български граждани?
Защо в изследване, на което е възложено да въведе в идеологическото изграждане на всекидневие през епохата на комунизма, се отделя толкова внимание на нещо от преди 9-и?
Извори на вдъхновение за нов труд и нова радост
Пъстри бюджетни пера
Народни университети
Селски труд и селска радост
Работникът в света на възвишеното и благородното:
Работнически театър
Класическа музика, хорови изпълнения, народни песни и танци; на всичкото отгоре, че и “Марш на българските работници”
Картини на националния труд
Кинопропаганда
Къде да седне работникът?
“Лаборатории на душите” – летните младежки работнически станове
Спорт, излети сред природата и пътувания до исторически забележителности
Походи за облагородяване на трудовата обстановка и работническото жилище
Радост по Коледа за работническите деца
Отдих и култура. Народната власт прави нова, истинска народна култура, в която работническият стил на живот няма как да се яви определяща културна норма (1945 – 1948 г.)
Наследството на “Труд и радост” и неговите отечественофронтовски наследници
Идейно съперничество (и не дотам идейно)
Законът за “Отдих и култура на трудещите се” и аргументите за отличаването му от “Фашисткото мероприятие “труд и радост”
Верният път – прекосяване на полето на работническия живот в труд и отдих и осъществяване на победоносна социалистическа революция върху непосредственото живеене в пределите на цялото общество. Наложително забързване на реконструктивните стъпки. Новият човек и новото простолюдие
Кратка литературно-музикална програма, тон-филмово кинопредставление сказка, писателски четения и пр. културни мероприятия с неопределен социален адрес
Заключение, в което се казва дали преди и след 9-и има разлика, или все си е същото
Културният календар на късния социализъм
