Книгата съдържа 14 статии за личности от областта на източноправославната музика, и в частност от българската — средновековна, възрожденска и следосвобожденска. Подбрани са личности, за които със сигурност знаем, че са изиграли значима роля в развитието на тази музика. Без съмнение всички те са били и творци, и певци. Фигурата на твореца през Средновековието, и а през Възраждането в църковната музика, е неотделима от тази на певеца изпълнител. Представянето на личностите започва със св. Йоан Дамаскин от VII—VIII в. и завършва с едни от най-видните дейци в историята на българската църковна музика от ХХ в. Добри Христов и Петър Динев.
Заглавието на книгата е взето от оставена бележка в две от песнопенията, поместени в един от много значимите български паметници: Палаузовия препис на Бориловия синодик от края на XIV в., за който се предполага, че е писан под ръководството на патриарх Евтимий Търновски. Дискутираната проблематика се включва в същностните характеристиките на културната идентичност на народа ни — парадигма, която отдавна е сред приоритетните.
Съдържание
Предварителни думи
Св. Йоан Дамаскин (ок.675—749)
Св. Кирил (826/7—869) и св. Методий (ок.815—885)
Св. Климент Охридски (ок.840—916)
Св. Йоан Кукузел (ок.1280—ок.1341)
Митрополит Теолепт Филаделфийски (ок.1250—ок.1322)
Владислав Граматик (XV в.)
Протопсалт Евстатие (XVI в.)
Йеромонах Козма Македонец (XVII в.) и Гавраил Македонец (XVIII в.)
Митрополит Серафим Босненски и йеромонах Дионисий Велешки (XVIII в.)
Йеромонах Йоасаф Рилски (кр.XVIII — първата половина на XIX в.)
Отец Неофит Рилски (ок.1793—1881)
Аноними: св. Йоан Рилски (ок.876—946) и св. Петка Търновска (X—XI в.)
Добри Христов (1875—1941)
Петър Динев (1889—1980)
Литература
