Рядко има селище в България,свързано с толкова недоразумения,заблуди и противоречия като бившето село Тъмръш,управителното средище през „турско време” на бившата Рупчоска нахия,а след това,за известно време, и на тъй наречената „Самоволна помашка република” в коритото на Въча.

Интересът към това среднородопско,макар и вече несъществуващо селище,идва не само от това,че в продължение на три четвърти столетие то е било административно средище на един значителен родопски район – Тъмръш прошумя главно след Априлското въстание през 1876 година,и по-точно след потушаване на бунта в Перущица,в което мрачно дело взеха,волно или неволно,участие и тъмръшлии.

Въстанието отшумя,настъпи Освободителната война,заредиха се подир нея уж мирни години,но името на Тъмръш се слезе нито от колоните на румелийските вестници,нито от историческата сцена,защото както вече казах,то влезе в състава на отцепената от Румеля „Самоволна помашка република” и се обремени с нови исторически конфликти.

Всъщност по този начин /като управително средище на Рупчос,като участвало в потушаването на Априлскоото въстание и в състава на самоволната помашка „република”/ Тъмръш влезе не само в общородопската,но и в общонационалната ни история и в тоя смисъл напълно оправадан е засиленият напоследък интерес към това име и свързаните с него исторически и народоведчески стари и съвременни проблеми.