В края на XIX и началото на XX век престъпления като проституция, трафик на жени, контрабанда и фалшификация са определени като социални злини, разрушаващи отвътре държавата и обществото. Изследването проследява проблемите и промените в българското законодателство от началото на модерната българска държава до преврата на  8 срещу 9 септември 1944 г., свързани с този вид престъпления, станали част от международните договорености през междувоенния период, когато светът поставя основите на законодателната превенция срещу организираната престъпност и социалните злини.