Макар да изглеждат биологични константи, телата са всъщност истерични, културно ситуирани и опосредствани. Ето защо са основателни въпросите за тялото и телесността, за репрезентациите и режимите на телесност при социализма. Какви са преплитанията и взаимодействията между социалното и телесното, как символният ред се транспонира в соматичен?
Авторите в този том подхождат към темата през различни аспекти на биополитическото въображаемо: от научните теоретизации и произтичащите от тях медицински и възпитателни практики, през юридическия и институционалния дискурс около здравето и възпроизводството, до усилията за моделиране на потреблението и, най-сетне, до метафориката на телесността в тогавашния мемориален пейзаж. Те питат за дневния ред, наложил модела и режимите на социалистическата телесност, както и за промените на този модел и тези режими през годините; за причините и начините, по които се постигат дисциплинира- нията, нормализациите и стилизациите на тялото. В своята съвкупност изследванията демонстрират, че като вместилище на смисли тялото няма непосредствена политическа принадлежност и тъкмо поради това може да носи ефикасни политически и идеологически послания.
