“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата.

Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, които протичат в различни посоки и създават графични структури. Сборникът от текстове на Пиер Видал- Наке включва “Айхман от хартия”, “За Форисон и за Чомски”, “Тези относно ревизионизма ”, “От страната на преследваните” и “Убийците на паметта”. Както известният и у нас с книгата “Черния ловец” френски автор пише в предисловието си “опитите да се отрекат хитлеристките газови камери и унищожаването на душевно болни, евреи и цигани, както и на народности, смятани за по-долен вид хора – става дума най-вече за славяните – приема обезпокоителни размери.” Текстовете в книгата са писани между 1980 и 1987 година. Припомням отново прецизната статия на доц. д-р Деянова, която оспорва “документализма” на псевдоизследванията, “развенчаващи” “мита” за Холокоста. Един от критериите за отсъстващия документализъм е липсата на бележки – нито от автора, нито от редактора. Липсата на препратки към предходни изследвания и дебати по темата, както пише авторката. “Убийците на паметта” е диалог между текстовете на тези книги и тезите на автора.