В началото на сборника читателят ще намери една съвсем кратичка статия, която въпреки скромния си обем налага отпечатъка си върху последващите десетилетия в епистемологията от ХХ и ХХІ век. Става дума за публикацията на Едмънд Гетие „Обоснованото истинно убеждение знание ли е?“. Тя подлага на съмнение и остра критика т.нар. класически анализ на знанието, характерен за първата половина на миналия век, но започнал всъщност още от Платоновия диалог „Теетет“. Гетие предлага два контрапримера на обоснованото истинно убеждение, които показват, че дори и всички критерии на класическия анализ да са изпълнени, все още не можем да наречем убеждението, което формираме в края, знание. Половин век по-късно опитите за „дегетиеризация“ на анализа на знанието продължават, а също така се раждат и радикални теории, които отричат анализируемостта на знанието. В сборника са включени няколко от най-влиятелните опити да се избегната последствията от критиката на Гетие.