Ортодоксалната психоанализа възниква отначало като метод за изследване на причините за функциониране на неорганични нарушения на нервната система и едновременно с това като метод за тяхното лечение. Впоследствие се изгражда като система от теоретични възгледи за личността, нейната динамика и структура. Затова в изучаването на психоаналитичната теория обикновено се разграничават три относително самостоятелни части: 1) методи за изследване и терапия на психиката; 2) динамика и структура на енергетичната система на личността и защитни механизми; и 3) периоди в психоафективното (психосексуално) развитие. Тези три части се обсъждат в различна последователност като съдържание на различни учебни дисциплини — философия, обща психология, психология на личността, психология на развитието, психопатология, социална психология, психолингвистика и др. Разбира се, всяка една от тях ги разглежда в съответствие със собствения си предмет и методи на изследване, а оттук и различията в акцентите.