Книгата разглежда техниките на здравеопазването и медицината, които се прицелват в управлението на съвместния живот и имат ефекти върху модернизирането му. През междувоенния период бедността изглежда революционна заплаха. Тя е политически и епистемологически проблем — въпросът е не само как да бъде регулирана, а в какви термини да бъде мислена. Решенията от този период се опитват да отговорят на въпроса — как да бъде мислена бедността, така че да подлежи на регулация и управление. Срещу революционната среда се обявяват множество дискурси — социалните политики, работническото законодателство, жилищните политики и др. Хигиената и медицината само съучастват в тях, но те снемат политическите въпроси в административно-регулативни.