Книгата е посветена на устойчивите сравнения в съвременния италиански език, обрисуващи човека през призмата на лингвокултурологията – „млада наука, насочена към решаването на някои изключително актуални, чисто приложни задачи (чуждоезиковото обучение), съчетаваща в себе си интердисциплинарни методи на изследване (културологични, етнолингвистични, социологични, чисто лингвистични) и нови подходи при изучаването на езика с привличане на данни на културата, знания за националната специфика на народа, чийто език се използва или изучава“ (Г. Димитрова, 2008).