Странна книга, разкриваща моменти от човешката история от необикновен ракурс. Плод на сътрудничеството между два неистови, жадни за знание интелекта. Луи Повел е роден през 1920г. в Париж, създател на популярната организация „Работа и култура” веднага след войната, заедно с видните интелектуалци Жан Луи Баро, Жан Вилар, Андре Базен и др., дългогодишен главен редактор наинтелектуалния Всекидневник „Комба”. Сприятелява се с Албер Камю, заедно с него и с Олдъс Хъксли издават политически памфлет. Повлиян е от индуизма в младите си години, а впоследствие от „гуруто” на звездите от запада Гурджиев. След напускането на Гурджиев следва истински ползотворното му сътрудничество с един „бял лама” в джунглите на Париж, какъвто е Жак Бержие. Бержие представлява своеобразно явление – герой от френската съпротива, химик, добре запознат с разработките на немските учени по време на войната, човек, имащ секретно досие, надарен с феноменална свръхчовешка памет, с дълбоки връзки в съвременни тайни общества от наследници на розенкройцерите, действащи алхимици и окултисти, откъдето черпи сведения, недостъпни за обикновения читател.

Книгата е издадена през 1968 година и е уникален хибрид между история и мистика, авторите я наричат фантастичен реализъм заради преплитането на реалните исторически събития и невидимите, духовни тенденции, които те проследяват отвъд тях. Мирча Елиаде представя „Утрото на магьосниците” така: „Тя е любопитна смесица от популярна наука, окултизъм, астрология, научна фантастика и спиритически техники. Но има нещо повече. Макар и негласно, книгата има претенцията да открие безброй тайни за живота – за нашата Вселена, за Втората световна война, за изчезналите цивилизации, за страстта на Хитлер към астрологията, и т.н.”

Книгата излиза с голямо закъснение на българския пазар, което прави някои от постановките й остарели, някои демодирани, и все пак тя е едно увлекателно пътуване във фантастичното, което авторите търсят вярвайки, че зад простата видимост съществува сложна невидимост.