Книгата анализира учението за образа и символа в едни от най-авторитетните съчинения на православното Предание, обединени в т.нар. Ареопагитски корпус. Разглежда се ролята им в енергийно-благодатното прошествие на Бога в Откровението и в ответното духовно възхождане на човека към Бога. Символът е място на среща на двете движения, място на съединение на земното и небесното, което определя неговите характеристики иконичност, антиномичност и многоаспектност. Благодарение на иконичността той е способен да явява едновременно иманентното присъствие и трансцендентността на Божествената реалност. Благодарение на своята антиномичност символът увлича човешкото съзнание и го издига над присъщите му начини на възприемане. Благодарение на многоаспектността става превръщането на образа в символ. Тя се проявява не само като редуване, но и като наслагване на образи в една комплексна форма. Това е нов подход, станал възможен благодарение на сполучливото взаимодействие на теоретичната подготовка на Любомира Стефанова с нейния личен опит като църковен зограф. Важен принос на книгата е и че разкрива един нов аспект в значението на Ареопагитиките за християнското Предание, показвайки, че те обобщават и нормират базовите модели на образното богомислие в ранната християнска иконография, благодарение на което влияят върху християнското изкуство през следващите векове.
Съдържание
Предговор
Увод
Списък на по-често използваните съкращения
Глава I. Ареопагитското учение за образа в православната традиция
1. Ареопагитските съчинения и техният автор
1.1. Състав на корпуса и мястото на учението за образа
1.2. Преоткриване на съчиненията и дебатът за тяхната православност
1.3. Проблемът за авторството
2. Ареопагитското учение за образа в православното богословие
2.1. Понятието образ и неговите етимологични характеристики
2.2. Образът в символното богословие
2.3. Понятието образ в контекста на православното учение
3. Ареопагитското учение за образа и принципите на православната иконография
3.1. Видове образност в православната традиция
3.1.а. Основни типове образи
3.1.а.1. Първообраз — Синът Божий и Логос
3.1.а.2. Предопределения (първообрази)
3.1.а.3. Човекът като образ Божий
3.1.а.4. Образи на невидимите, безтелесни предмети
3.1.а.5. Предобрази (ἀντίτυποι)
3.1.а.6. Образи на словесното и изобразителното изкуство
3.1.б. Деление на образите според учението на Ареопагит
3.1.б.1. Невеществени образи
3.1.б.2. Неподобни образи
3.1.б.3. Образи на словесното и изобразителното изкуство
3.1.в. Образът като отпечатък
3.1.г. Преходът от образ към символ
3.2. Статични образи в Ареопагитския корпус
3.2.а. Единното и неговите образи
3.2.а.1. Образ на Йерарха
1) Образ на Архангел Михаил
2) Образ на Аарон, братът на пророкът Мойсей
3) Образ на Мелхиседек
3.2.а.2. Образ на монаха
3.2.б. Образи на Църковната йерархия
3.2.б.1. Образ на Свещеното Миро
1) Изразяване на идеята за осветеното миро като образ на Единното или на Божествената същност
2) Изразяване на идеята за образа на свещеното миро като еквивалент на Единното, разпростиращо се в множественост
3) Образът на осветеното миро като Божествено Благоухание
3.2.б.2. Образът на Христос
1) Образ на Ангела
2) Образ на свещените Слова
3) Иисус в образа на освещаваното миро
3.3. Ареопагитското представяне на образа в контекста на православната иконичност
Глава II. Ролята на символа като динамичен образ
1. Неоплатоническият език в Ареопагитиките
2. Специфичната роля на символа при Псевдо-Дионисий
3. Йерархията като реален символ за проявата на Бога
3.1. Ролята на първите чинове в йерархичния ред
3.2. Опосредяващата функция на втората и трета триади
3.3. Многообразието на символите
4. Тайнствата като свещеноутвърдени символи
4.1. Тайнството Кръщение като духовно рождение
4.2. Тайнството Евхаристия като съвършена причастност
4.3. Тайнство на освещаваното миро
4.4. Тайнство над посвещаваните в свещен чин
4.5. Тайнство, извършвано над благочестиво починалите
Глава III. Ареопагитската традиция и образно-символните представи в християнското изкуство
1. Изобразителни паралели в ранната иконография
1.1. Основни подходи при художествената интерпретация на раннохристиянски текстове
1.1.а. Метод на цикличната илюстрация
1.1.б. Предаване на текста чрез символи
1.2. Мозайките в Ротондата „Свети Георги“ в Солун
1.3. Христовият образ от солунската църква „Осиос Давид“
2. Епифанийни сфери и мандорли в църковната живопис
2.1. Образът на Христос-Ангел
2.2. Кръговата дъга в иконографията
2.3. Образът на Христос Пантократор
3. Теоцентрични композиции
3.1. Развитие на иконографските схеми през Средновековието
3.2. Първообразът и Неговите проявления
3.3. Образността в Ареопагитските трактати и в иконографията
4. Образът като отпечатък в православната изобразителна традиция и в схолиите към Ареопагитския корпус
Заключение
Библиография
Приложения
