Проучването на приписките в славянските ръкописи, както и на известните досега мистификации, свързани с българската ръкописна традиция, вълнува колеги от различни научни области. Настоящият сборник е резултат от дискусия на тема „Приписките като документ и митотворчество. Автентичност и фалшификации в летописните разкази от XVII—XIX в.“. Авторите представят различни ракурси към поставената тема, проучват едни и същи факти от различни гледни точки или свързват разнообразни аспекти на критическия анализ на текстовете от миналото. В сборника са включени изследвания върху балканските книжовни традиции южнославянска и българска, гръцка, арабска, османотурска.