Книгата запълва една останала за дълго време почти напълно „празна” изкуствоведска ниша в българското „преживяване” на взаимодействието между дизайна и комуникацииите. Справяйки се с огромния обем на „пресяваната” информация, Маринела Байха е успяла да подбере най-същественото и да го обобщи като представителна извадка за българската фирмена реклама. Очевидно авторката притежава способност да синтезира и рационализира практики, явления и факти както през призмата на тяхната измерима физическа нагледност, така и с оглед на по-общите им отношения със социалната и комуникационната среда. С дисертацията си тя доказва отлична интердисциплинна подготовка (антропологическа, социологическа, културологична) и способност за транслация на тези знания в полето на изкуствознанието. В този смисъл нейният труд има стойност на истинско пионерско дело.

Тази монография е сред редките изкуствоведски трудове, които могат да бъдат ценни не само за специалисти, но и за широк кръг културна публика, а визуалният материал и направените върху него наблюдения – да бъдат полезни и за други научни дисциплини и изследвания, както и за практикуващите дизайн в различните области на приложение, включително комуникационен дизайн и приложна графика.

Доц. д-р Виолета Василчина