Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил „смъртта на Бога” в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха.

В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях – онтологичният и епистемологичен плурализъм – която иначе често остава в сянка, във втората част е защитавано твърдението, че западната култура в момента претърпява свръхнатоварване от различните (често противоречащи помежду си) ценности, които е наследила от своето минало. Предложена е тезата, че именно споменатият плурализъм е полезна основа за справяне с този проблем.

Финалната глава тематизира оцелялото от предмодерната епоха разбиране, че в една променяща се във времето вселена не може да има нищо съвършено, т.е. че същински ценното, както настоява Витгеншайн, би могло да съществува само извън Времето.