Изданието включва девет критически студии с обзорен и историографски характер, посветени на ренесансовата епоха. Авторите са водещи учени в западната хуманитаристика на XX век — Ервин Панофски, Чарлз Тринкаус, Джон Спенсър, Паул Оскар Кристелер, Ърл Розентал, Теодор Момзен и др.

Връзките между хуманистите и творците на изкуството в ренесансова Италия не са така самоочевидни и непосредствени, както общият модел на Ренесанса като епоха на преоткриване на индивида, на Античността и формиране на новото възприятие за природата предполага. Предложеният сборник съдържа многогласие от текстове, които проблематизират дълбоко вкоренени понятия и исторически нагласи и възприятието на културата на Ренесанса още от времето на Якоб Буркхарт. Авторите на тези статии принадлежат към поколението, което се формира интелектуално преди и непосредствено след Втората световна война, но което зададе нови хоризонти на исторически търсения и придаде ново значение на Ренесанса като култура на разнообразието, противоречието, неудържимия импулс на откривателството и на една дълбока духовност, която както за хуманистите, така и за художествените творци от периода съвсем не е лишена от своята дълбока християнска духовност.

Съдържание

Предговор

Е. Панофски. Ренесанс и „ренесанси“

Т. Момзен. Разбирането на Петрарка за „Тъмните Векове“

Ч. Тринкаус. Ренесансовият хуманизъм, неговото възникване и развитие

Ч. Тринкаус. Хуманизмът и изкуството на Ренесанса

Ч. Тринкаус. Теми за една ренесансова антропология

П. Кристелер. Ренесансовите представи за човека

П. Кристелер. Разпространение на италианския хуманизъм в Европа

Д. Спенсър. Ut Rhetorica Pictura: Изследване на теорията на живописта през Куатроченто

Ъ. Розентал. Разпространение на италианския ренесансов стил в западноевропейското изкуство

Хронологически таблици

Политическа карта на Италия около 1500 г.

Библиография

Анотирани уеб сайтове с паметници на италианския Ренесанс и с текстове на хуманисти