В книгата за първи път се прави задълбочено и обобщаващо изследване върху църковната архитектура в Югозападна България през периода на Средновековието от IX до XVII век. Култовите паметници са представени както като образци на материалната строително-архитектурна традиция, въз основа тяхната планово-конструктивна схема и фасадно-декоративните им особености, така и с тяхната функционална характеристика и значимост в контекста на отделните исторически периоди.

Изготвената от автора подробна типологическа класификация на срещащите се в региона средновековни църковни сгради (ІХ – ХVІІ в.) показва разпространението на три основни типа – базилики, еднокорабни и триконхални църкви, всеки от който има своите характерни особености през отделните периоди. Те следват общите тенденции в развитието на архитектурата, но в същото време тук се очертават някои регионални специфики, характерни като цяло за югозападните български земи през Средновековието.