Черния ловец – персонаж от гръцката митология, е младеж, който излиза извън полиса и впускайки се в планината, чрез хитрост, получава инициация. Като го описва, авторът Пиер Видал-Наке проучва гръцкия свят не по царевия път на агората, а чрез неговите маргиналии: младежите, жените, занаятчиите, робите. Нито гръцкото мислене – на поети, митолози и философи, нито гръцкото общество не се изследват сами за себе си, а във взаимната си връзва – чрез огледалния ефект, който те предизвикват помежду си.

Текстовете в книгата са обединени около 4 основни теми: пространството и времето; младежите и войните; жените, робите, занаятчиите; гръцкия полис в мисленето и живота. Чрез тях се оформя единството на текста, основано върху взаимодействието между сфери и факти, за които не се подразбира от само себе си, че трябва да се разглеждат именно в такова взаимодействие. Налице са литературни, философски и исторически текстове, митични разкази или описателни анализи, от една страна, и от друга – обществената практика, изразяваща се във войната, робството, младежките институции, издигането на паметници. Много от сближенията, които на пръв поглед биха изглеждали неуместни, в края на книгата стават наистина необходими и придобиват своята стойност. Всъщност всичките изследвания имат обща цел: да докажат смисъла; да покажат, че имат “общ смисъл”. Това е начинание, което занимава не само специалистите по гръцкия свят, но и широката читателска публика.