Настоящото изследване си поставя за цел да проследи историческото развитие на българската общност в Тулча в периода XV–XIX в. В методологическо отношение може да се причисли към case study изследванията, които разглеждат конкретен изследователски обект в неговите различни пластове и прояви за един по-дълъг период. Това позволява да се вникне в дълбочина в процесите, които протичат в изследваната историческа общност, локалните особености на тези процеси, еволюцията и трансформациите, които претърпява българската общност в Тулча в посочения период. Изследването е базирано на значителен по обем публикувани и непубликувани документи съхранявани в Български исторически архив и Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и в Османския архив в Истанбул (Devlet Arşivleri Başkanlığı Osmanlı Arşivi). Благодарение на ранната османска документация е направен опит да се проследят промените в административния статут на селището и неговата сравнително бърза трансформация в град. Мястото, което Тулча заема в османската провинциална административна система до голяма степен се определя от нейното демографско и икономическо развитие. Географското разположение на Тулча и ролята ѝ на важен митнически пункт предопределя и мястото, което заема града в икономическата инфраструктура на Империята. Тези фактори я превръщат в притегателен център за предприемчивото население от Източна и Централна Стара планина, от Средногорските селища, както и от Североизточна България. На база на непубликувани османски документи е очертана професионалната структура на тулчанското население. Пазарните възможности, които Тулча предоставя стават основна причина за формирането на българската общност в града през 40-те години на XIX в. Създадена най-вече на икономическа основа много скоро тази общност започва да изгражда и своята културна инфраструктура – училище, читалище, женско дружество. Българите в Тулча стават основен фактор в църковно-националните борби през Възраждането. Тяхната дейност е основно насочена към изграждането на Българската Екзархия, което да е в синхрон с най-демократичните за времето си принципи. С Тулча свързват имената си най-видните представители на възрожденския ни елит, като Тодор Икономов, Стефан Изворски, Георги Карловски, Сава Доброплодни, Добри Ганчев, Антонина Мамарчева, Кръстьо Мирски, Димитраки и Стефанаки Теодорови и др. Те участват в най-важните инициативи на национално ниво – Първото параходно дружество „Провидение“, финансово подкрепят създаването на първите общонационални институции – Цариградското читалище, Българска македонска дружина и др. Българите в Тулча вземат активно участие и в опитите за политическа еманципация на българския народ през 60-те–70-те години на XIX в. Цялостната им роля в отделните аспекти на националното ни Възраждане получават своето цялостно изследване в предложената монография.