В продължение на пет години У4М (убиецът „Четирите маймуни”) тероризира гражданите на Чикаго. Полицията е безсилна, жестоките престъпления продължават… докато един ден при транспортна злополука загива човек и в джоба му намират зловеща находка: бил е напът да достави пратка, доказваща, че е похитил нова жертва, която може би още е жива…

Детектив Сам Портър, главен разследващ на случая с вечно изплъзващия се престъпник, си дава сметка, че дори мъртъв, зловещият злодей не е довършил ужасното си дело. А след като намира в джоба на мъртвеца дневника му, Портър се вмъква в ума на един психопат и започва да разплита история, неподдаваща се на описание. Налага се да действа много бързо, ако иска да намери последното похитено момиче, преди то да е намерило смъртта си. Трябва да го направи, трябва поне за малко да загърби битката с личните си демони, които не му дават покой…

Времето му изтича, а У4М му отправя предизвикателство от гроба…

– Има и четвърта маймуна, но никой не знае за нея – обясних.

Татко кимна.

– Първите три маймуни определят правилата, по които всички ние трябва да живеем, но четвъртата е най-важната.

– Шизару – рекох. – Името й е Шизару.

– Четвъртата маймуна символизира „Не прави зло” – продължи баща ми. – И това, разбира се, е уловката. Ако някой види или чуе зло, няма какво толкова да направи. Когато някой говори зло, пак е нарушение, но да прави зло… Е, когато прави зло, няма място за прошка.

Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с „Брам Стокър” за изключително успешен дебютен роман. Книгите му са преведени в много страни, правата за „Четвъртата маймуна” вече са откупени от филмова и телевизионна компания.