Книгата е абтобиографична, но читателят неусетно се оказва въвлечен не просто в историята на един достоен живот, а и в историята на развитието и разцвета на геологията, стратиграфията и палеонтологията в България. Това са разкази за избора, който прави ученият, за удовлетворението от работата, за радостта да си преподавател и за осмисления чрез науката живот.

Научаваме как роденият на 26.02.1931г. в с. Варана, Плевенска област, Тодор Николов израства с много любов към своите близки и към природата на родния си край. С топлота авторът разказва за влиянието, което оказват върху него кръстникът му поетът Иван Кръстев и неговите учители. Научаваме за избора да следва геология и за неговите бележити преподаватели в Софийския университет, като акад. Еким Бончеви и др. Научаваме още за това как е създадена Учебната база на Софийския университет в гр. Елена и Музея по палеонтология към нея, както и защо един залив на Антарктида носи името на акад. Николов.

В книгата са намерили място и негови избрани статии, есета, размисли и пътеписи, както и много снимки и документи. Академик Тодор Николов, преминава дълъг изследователски път, който започва с работата му в Геологическия институт на БАН през 1957 г., продъл-1957 г., продължава през специализация в Съветския съюз, стаж във Франция, дългогодишна съвместна работа с френски и други учени както и работа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“……