Книгата е първи том от поредица „Теоретични пространства“, която ще включва работи на З. Фройд, психоаналитичната традиция и други сродни традиции в психологията, психотерапията и психиатрията на ХХ в. и до днес. Тя е дело на Изд. къща Критика и Хуманизъм, Българско общество по групова анализа и групови процеси и специалисти от европейски академични и терапевтични институции.

Този том събира четири фундаментални теоретични текста: „Преходността“, „Траур и меланхолия“, „Отричането“, „Задръжка, симптом и страх“, които се занимават с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).

Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и освен че набелязват основни линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата са чудесен показател за непрекъснато променящо се мислене на бащата основател, който не се откзва да търси истината.