Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета преди 70 години, след края на Втората световна война. ЕКПЧ установява индивидуални субективни права, замислени като универсални човешки права, които се считат за естествено присъщи на всеки човек и заслужаващи всеобхватна защита. Освен че установява международен механизъм за защита на основните права в Европа, Конвенцията служи и като един от стожерите на европейския демократичен модел на общество, който има за цел да организира обществения порядък и международните отношения въз основа на принципите на демокрацията, върховенството на правото, свободните икономически отношения и защитата на правата на човека.
Европейският съюз, който също е еманация на този обществен модел, неминуемо също се утвърждава като негов изразител и защитник.
Чрез прилагането на ЕКПЧ в Европа е създаден общ стандарт за защита правата на човека, който е възприет като общ принцип в правото на европейската интеграция още от края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век. Днес изискванията за защита на основните права на Стария континент са закрепени позитивноправно както в ЕКПЧ, така и в Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на ЕС.
Настоящото издание е резултат от проведената конференция и от приноса на широк кръг колеги от Юридическия факултет на Софийския университет, както и от други университети и изследователски центрове в областта на правото в обсъжданията по темата: „70 години ЕКПЧ – въздействия върху вътрешното право, международното право и правото на Европейския съюз“. Изводите, до които са достигнали различните автори, допринасят за това да не се съмняваме, че в България защитата на правата на човека не е във фаза на отричане, тактически отстъпки или привидно нормативно приемане. Представените изследвания същевременно идентифицират редица дефицити в ефективната защита на основните права и очертават необходимостта от предприемането на целенасочени мерки за гарантиране на пълната им защита и за осигуряване чрез това на необратимата принадлежност на България към общия европейски демократичен порядък.
СЪДЪРЖАНИЕ
I.
Oбщо значение на ЕКПЧ за развитие на международноправната защита правата на човека, въздействие върху други международноправни механизми на защита правата на човека и върху правото на ЕС
КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО – ОТ ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ ДО ХАРТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – Проф. д-р Габриела Белова 13
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ДИСКУРС ЗА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА – ПРЕХОД ОТ КОНСЕРВАТИВНО КЪМ ПРОГРЕСИВНО ФОРМУЛИРАНЕ ИЛИ ОБРАТНО – Гл. ас. д-р Мира Кънева 25
ГАРАНЦИИТЕ ЗА НЕЗАВИСИМ И БЕЗПРИСТРАСТЕН СЪД, СЪЗДАДЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА В ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – Ас. Мартин Бъбаров 45
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕКПЧОС В ИЗГРАЖДАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА КОНЦЕПЦИЯТА ОТНОСНО ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА В РАЗУМЕН СРОК В ПРАВОПОРЯДЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – Гюлсевер Сали 66
II.
Въздействие на ЕКПЧ върху публичното право и защитата на основните права на национално равнище
ВЛИЯНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ВЪРХУ КОНСТИТУЦИОННАТА УРЕДБА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – Доц. д-р Наталия Киселова 87
СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ В ПРАКТИКАТА ПО ПРИЛАГАНЕ НА ЕКПЧ И СЪСТОЯНИЕТО НА МЕДИЙНАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ – Доц. д-р Христо Христев 96
ЕКПЧ И МИСЛЕНЕТО ЗА ПРАВОТО КАТО ЙЕРАРХИЧЕН РЕД – Доц. д-р Симеон Гройсман 119
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ ЗА ОСПОРВАНЕТО ПРЕД СЪД НА АКТОВЕТЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА – Доц. д-р Ивайло Стайков 132
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ЮРИСПРУДЕНЦИЯТА НА СЪДА В СТРАСБУРГ ВЪРХУ ЗАКРИЛАТА НА ЗДРАВНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ – Доц. д-р Момчил Мавров, ас. д-р Мария Христозова 144
ПРАВОТО ДА БЪДЕШ ЗАБРАВЕН В ПРАКТИКАТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – Симеон Джамбазов 152
III.
Въздействие на ЕКПЧ върху частното право на национално равнище
НАСТЪПИ ЛИ ВРЕМЕТО ТРАНСНАЦИОНАЛНИТЕ КОРПОРАЦИИ ДА ОТГОВАРЯТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА? – Доц. д-р Васил Пандов 169
ДА ЗАЩИТИШ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ С ЕДНО ЛЕКАРСТВО! ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА КОНФЛИКТА МЕЖДУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ПАТЕНТНАТА ПОЛИТИКА – Проф. д-р Веселина Манева 207
ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ЕСПЧ, УСТАНОВЯВАЩО НАРУШЕНИЕ НА ЕКПЧ КАТО ОТМЕНИТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ПО ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – СЪПОСТАВКА С ПОДХОДА В ПРАВОТО НА ЕС – Александър Николов 217
IV.
Въздействие на ЕКПЧ върху наказателното право и правораздаването на национално равнище
СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ И НЕЙНИТЕ СЪСТАВОМЕРНИ ИМИТАЦИИ: ПРЕСТЪПНИ НАРУШЕНИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД С ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВ – Доц. д-р Ива Пушкарова 257
ПРАВОМОЩИЕТО НА СЪДА ДА ПРИЛОЖИ „ЗАКОН ЗА ЕДНАКВО ИЛИ ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ“ И СТАНДАРТИТЕ ЗА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС – Д-р Ивайло Цонков 273
СТАНДАРТИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРИ ПРИОБЩАВАНЕТО НА ЧАСТНИ ЗАПИСИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО – Гергана Иванова 292
