Разбирането на средновековната идея за scientia или ars – при отчитане спецификата на външните предизвикателства и вътрешните конфликти (като този между разум и вяра) – минава през рационалната реконструкция на всички действащи върху нея исторически, ментални, социални, религиозни или политически предпоставки. Едва тогава, в рамките на този процес, можем да очертаем нейните граници и характерни черти като продължител на и в съответствие с древногръцкия научен модел, от една страна, но и като детерминиран от характерните особености на християнската теологическа доктрина, от друга. Трудностите в подобен тип историческа реконструкция идват не само от наличните исторически предразсъдъци по отношение на популярната представа за научното знание в „тъмните векове“, но и от загубата на голям брой текстови исторически свидетелства, както и от различното схващане за наука и технологичен прогрес в съвременността и Средновековието.