Studia Balcanica 36 . Mirabilia: времена, пространства, митове

Описание

Настоящото трето издание на MIRABILIA в поредицата на Инстиута за балканистика с Център по тракология Studia balkanika 36 е плод на проведената на 8 и 9 юни 2021 г. в Американския изследователски център в София (ARCS), с неговото любезно съдействие и партньорство Трета национална интердис­цип­линна конференция MIRABILIA: ВРЕМЕНА, ПРОСТРАСТВА, МИТОВЕ, организирана от Инстиута за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките. Включените статии очертават широкото тематично поле, в което беше реализирана програмата на научния форум.

Вниманието на научната проблематика на третата интердисциплинна конференция MIRABILIA: ВРЕМЕНА, ПРОСТРАНСТВА, МИТОВЕ се фокусира върху генезиса на митовете, техните времеви и пространствени измерения в контекста на универсалните категории „чудеса“ и „чудесно“. Докладите проследиха анатомията и еволюцията на тези категории, както и метафоричните им метаморфози в сакрален и профанен контекст. Културните категории „чудеса“ и „митове“ с акцент върху пространствено-времевите им параметри бяха интерпретирани в техните динамични взаимоотношения и посредством техните функционални характеристики спрямо области като религия и митология, литература, политика, език през различни исторически епохи.

СЪДЪРЖАНИЕ :

УВОД
Ваня Лозанова-Станчева: MIRABILIA: ВРЕМЕНА, ПРОСТРАНСТВА, МИТОВЕ /10

MIRABILIA ANTIQUA ET MEDIAEVALIS
Валерия Фол: СВ. МАРИНА МЕЖДУ ВЕНЕЦИЯ И БАЛКАНИТЕ /14
Иван Маразов: IMITATIO ALEXANDRI /27
Весела Атанасова: КРАК НА САРАПИС В НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ КЪМ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ? /58
Адриана Атанасова Сърбова: РИТЪМЪТ НА ТРАКИЙСКАТА КУЛТОВА АРХИТЕКТУРА /68
Невена Панова: ЗА ВЪЗМОЖНИЯ ПАРАЛЕЛ МЕЖДУ ЕПИЧЕСКИТЕ СЮЖЕТИ ЗА ОДИСЕЙ И КРАЛИ МАРКО /86
Марта Ивайлова: СЛОНЪТ В ЕДНО РАННОХРИСТИЯНСКО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. СЕМАНТИЧНИ И ЕЗИКОВИ ПРОМЕНИ /95
Светослав С. Риболов: АРИЕВАТА РЕЦЕПЦИЯ НА АРИСТОТЕЛОВИТЕ КАТЕГОРИИ /109
Йоаннис Каминис: ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ИЛИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРАВОСЛАВИЕ? /125
Кристиян Ковачев: МИТЪТ ЗА „ИДЕАЛНИЯ ГРАД“ КАТО ЧАСТ ОТ КОНСТРУИРАНЕТО НА ДРУГОСТТА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО /140
Ваня Лозанова-Станчева: КЪМ КОРЕНИТЕ НА ЛЕГЕНДАТА ЗА РОДОСКИЯ ДРАКОН /148
Пенка Данова: МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ЗА БАЛКАНИТЕ В ДВА ИТАЛИАНСКИ ПЪТЕПИСА ОТ 1575 Г. /163
Владислав Иванов: ЗНАМЕНИЯ ЗА ТУРСКИТЕ НАШЕСТВИЯ ВЪВ ВИЗАНТИЙСКА ИСТОРИЯ (ΡΩΜΑΪΚΉ ΙΣΤΟΡΊΑ) НА НИКИФОР ГРИГОРА /178
Саша Лозанова, Стела Ташева: ПРИРОДНИ И АРХИТЕКТУРНИ МОТИВИ В ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНИ ИКОНИ НА СВ. ГЕОРГИ /189

MIRABILIA: ТРАДИЦИЯ – МОДЕРНОСТ – ПОСТМОДЕРНОСТ
Орлин Събев: ЕДНО НЕОБИЧАЙНО НЕБЕСНО ЯВЛЕНИЕ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ 1866 Г. И НАУЧНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ ОТ НЕГОВИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ /206
Венета Янкова: ТОПОСИ НА ЧУДЕСНОТО. (КЪМ ЛЕГЕНДАРНАТА ТОПОГРАФИЯ НА ХЕТЕРОДОКСНИЯ ИСЛЯМ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ) /222
Александра Фол: ДЕФИНИРАНЕ НА КРАСОТАТА В ИЗКУСТВОТО: ПЕТ ПРЕДВАРИТЕЛНИ УСЛОВИЯ И ШЕСТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ КРИТЕРИЯ /234
Албена Георгиева: ЧУДЕСНИЯТ ПЪТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ИЗРАСТВАНЕ /248
Благородна Филевска: СОЗОПОЛСКА ПРИКАЗКА ЗА ЗМЕЯ ОТ ГОЛЕМИЯ ОСТРОВ /264
Антоанета Балчева: ИДЕОЛОГЕМАТА ЗА СЛАВЯНСКА ВЗАИМНОСТ В ЛИТЕРАТУРНАТА ТРАДИЦИЯ НА ИЛИРИЗМА /278
Жоржета Назърска: СОФИЯ КАТО САКРАЛНО ПРОСТРАНСТВО ЗА ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ОБЩЕСТВА (Краят на XIX – първата половина на XX в.) /287
Марияна Стамова: ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И МИТОЛОГИЯТА В СРЪБСКАТА ПОЛИТИКА ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ /307
Хюсеин Мевсим: ЗА НАЧАЛАТА И НАЧАЛОТО НА ТУРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ТЕАТЪР И ДРАМАТУРГИЯ /324
Йоана Спасова-Дикова: СЦЕНИЧНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ МИТОЛОГЕМИ В БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР /347
Янита Кирова: НЕВЕРБАЛНИЯТ ТЕАТЪР НА СЦЕНАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЕАТРАЛНИ ФЕСТИВАЛИ „ПАНАИР НА КУКЛИТЕ“ И „СВЕТОВЕН ТЕАТЪР В СОФИЯ“ /366
Андроника Мàртонова: ВИХРУШКИТЕ НА НЕОБИКНОВЕНИТЕ ДЕЦА В ЕДИН ОБИКНОВЕН СВЯТ (Cinemiracula mundi в Лили Рибката на Ясен Григоров) /389
Семра Ахмед: ОЙА БАЙДАР: ВЛАСТЕЛИН НА ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО В РОМАНА – КОТЕШКИ ПИСМА /407