Името на Анна Николова е добре познато както сред изследователите, занимаващи се с класическа филология, средновековна философия и история, така и на четящия човек извън тесните академични среди. Нейните преводи на „Дванадесетте цезари“ на Светоний, на избрани диалози на Л. Аней Сенека Философа и преди всичко на „Изповеди“ и „Разговори със себе си“ на св. Августин са преиздавани и препрочитани с несекващ интерес от началото на 80-те години на XX в. до днес. Мащабната ѝ редакторска и съставителска работа, публикациите ѝ върху античната и средновековната латинска литература под формата на критични обзори, предговори, студии и речникови статии не са представяни досега на българската аудитория в своята съвкупност. Тъкмо тези изследвания, пръснати в различни и често пъти труднодостъпни български и чуждестранни издания, са събрани и тематично подредени в настоящия том.

Представеното тук научно наследство на Анна Николова позволява да се откроят достатъчно ясно духовните ѝ интереси и приносът ѝ към българската латинистика, преди всичко чрез отварянето на катедра „Класическа филология“ още в края на 80-те години на XX в. към области, които през XXI в. се очертаха като водещи и в които занапред предстои плодоносна работа – латинската патристика (III–V в.), средновековната латинска литература, приложението на компютрите в хуманитаристиката и историята на преводната рецепция на антични автори в България.

Съдържание

К. Господинов. Предговор

Е. Маринова. За даровете на латинската литература

К. Господинов. Доц. д-р Анна Б. Николова. Библиография (1969—2019)

Litterae latinae antiquae

I. Жив глас от бурни времена

Марк Тулий Цицерон. Избрани писма. София, 1983, с.5—10

II. Ораторът Марк Тулий Цицерон — живот и дело

Цицерон. Избрани речи. София, 1983, с. 27—43

III. За постижимостта на високонравственото

Цицерон. Етически трактати. София, 1984, с. 5—11

IV. Цицерон: държавник, оратор, писател, философ

Марк Тулий Цицерон. Избрани произведения. За задълженията – Тускулански беседи. София, 2008, с. 7—9

V. Тит Ливий и неговото литературно дело

Тит Ливий. Достопаметни герои и деяния. София, 1989, с. 5—7

VI. Още за златния клон

ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ, или Античност и Хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов. София, 2000, с. 102—106

VII. Квинт Хораций Флак — живот и дело

Квинт Хораций Флак. Събрани творби. Оди — Песен на столетието — Еподи — Сатири — Писма — Поетическо изкуство. София, 1992, с.7—19

VIII. Към Златния век на римската лирика

Звезден венец. Римски поети. София, 1987, с. 5—15

IX. Historia magistra vitae в „Девет книги достопаметни дела и слова“ на Валерий Максим

Валерий Максим. Достопаметни дела и слова. Избрано. София, 2004, с. 5—11

X. Анафората в диалозите De Ira и De Clementia на Луций Аней Сенека

ГСУ Факултет по западни филологии, 62/2 (1969, за 1968), с. 51—88

XI. Observations stylistiques et lexicales des dialogues De Ira et De Clementia de Lucius Annaeus Seneca

Eirene. Studia Graeca et Latina, 13 (1975), pp. 87—108

XII. On the chronology of Seneca’s philosophical dialogues

Revue de l’Organisation Internationale pour l’Étude des Langues Anciennes par Ordinateur (Liège), 11/1—4 (1975), pp. 1—30

XIII. Тракия в трагедиите на Луций Аней Сенека

Thracia, 6 (1984), с. 52—57

XIV. De la brièveté de la vie de Sénèque. Essai de chronologie par stylométrie

Revue Informatique et Statistique dans les Sciences humaines (Liège), 22/1—4 (1986), pp. 99—103

XV. Философът Сенека – наставник и възпитател: „За снизходителността“ и „За благодеянията“

Луций Аней Сенека. За благодеянията — За снизходителността. София, 2001, с. 7—15

XVI. Един философ по пътя към щастливия живот

Луций Аней Сенека. Диалози. София, 2002, с. 7—22

XVII. Писмата на Плиний Млади

Плиний Млади. Писма. София, 1984, с. 5—9

XVIII. Гай Светоний Транквил и неговите животописи

Гай Светоний Транквил. Дванадесетте цезари. София, 1981, с. 5—8

XIX. Апулей прозаикът

Апулей. Апология — Антология. София, 1990, с. 5—11

XX. Авъл Гелий. Атическите нощи

Публ. под названието —– Послеслов. — В: Авъл Гелий. Атически нощи. София, 1985, с. 234—236

XXI. „Етиопска повест“ през вековете

Хелиодор. Етиопска повест или Теаген и Хариклея. Старогръцки любовен рома. София, 1982, с. 5—9

XXII. Литературни и идеологически аспекти на Макробиевата редакция на 47-о писмо от Сенека

Philologia (Sofia), 3, (1978), с. 32—44

XXIII. Thrace in the works of Claudius Claudianus

Philologia (Sofia), 12—13, (1983), с. 99—105

XXIV. Il trattamento delle vatianti nello spoglio elettronico di un testo. Una prova sui Carmina di Claudiano

Materiali e discussioni per l’analisi dei testi classici, 16 (1986), pp. 155—179 [Co-author with: Andrea Bozzi, Giuseppe Cappeli, Giuliana Giuliani]

XXV. Apparatus divines в епидейктичния, инвективния и историческия епос на Клавдий Клавдиан

ГСУ Факултет по класически и нови филологии, 82/1 (1991), с. 189—193

XXVI. Le bestiaire païen de Claudien

Studia in honorem Georgii Mihailov. Sofia, 1995, p. 343—345

XXVII. Тракия в поезията на Децим Магн Авзоний

Юбилейна научна сесия на факултета по класически нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 111—115

XXVIII. Тракия в Anthologia Latina

България и светът през вековете. Сборник доклади, посветени нв 1300-та годишнина от образуването на Българската държава. София, 1982, с. 53—56

XXIX. Молитвите на свети Августин

Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. София, 2002, с. 581—585

XXX. Августин: живот за Бога и за ближните

Аврелий Августин. Избрани произведения. Разговори със себе си — Тълкувания на псалми — Проповеди. София, 2008, с. 7—8

XXXI. Аврелий Августин: Via pulchritudinis (Пътят на красотата)

Християнство и култура 96/9 (2014), с. 88—95

XXXII. Псалм 50 в Изповеди на Августин

Studia Classica Serdicensia. 4. Сборник в чест на проф. Борис Геров (1903—1991). София, 2015, с. 229—237

XXXIII. „Имаше една малка градина…“

Studia Classica Serdicensia. 5. Monuments and Texts in Antiquity and Beyond. Essays for the Centenary of Georgi Mihailov (1915—1991). София, 2016, с. 582—585

XXXIV. Пътят на римската литература

Римска литература. Сборник. София, 1988, с. 260—271

Litterae latinae mediaevales

XXXV. Amino ardent et vigili: Дуода до любимия си син Вилхелм.

Nomina essentiant res. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев (по повод неговата 60-годишнина). София, 2011, с. 15—26

XXXVI. Musa Medievalis. Opusculim de octo vitiis principalibus на Херман от Райхенау

Studia Classica Serdicensia. 1. Доклади от конференцията Musarum simper amator, посветена на 60-годишнината от рождението на проф. Димитър Бояджиев (София, 13—14.XI.2009 г.). София, 2010, с. 317—325

XXXVII. Към източниците на Ars Versificatoria в Carmina Burana v. 5

Византия — Балканите — Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова (=Studia Balcanica, 25). София, 2006, с. 569—573

XXXVIII. The world of the Mystic Love — Melos Amoris of Richard Rolle

ГСУ Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, 90/9 (2000), с. 143—145

XXXIX. De imitation Christi като отворен текст

Jubilaeus I. Юбилеен сборник в памет на акад. Димитър Дечев. Материали от първия университетски симпозиум Jubilaeus (София, 16—17.V.1997 г.). София, 1998, с. 93—95

XL. Истинският път — пътят на подражанието на Христа

Тома Кемпийски. Подражание на Христа. 3. [5] попр. изд. София, 2006, с. 5—8

Litterae antiquae et mediaevales apud posteros

XLI. Latinitas apud Bulgaros

Societas Classica. Поредица „Д-р Никола Пиколо“. Велико Търново, 1996, с. 40—43

XLII. Е ли чел Петко Славейков Carmina Burana?

Jubilaeus III. Сборник в памет на проф. Борис Геров. Материали от третия университетски симпозиум Jubilaeus (София, 22.V.1999 г.). София, 2000, с. 112—114

XLIII. Езоп

Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 3. Класическа литература. София, 2002, с. 68—79

XLIV. Вергилий

Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 3. Класическа литература. София, 2002, с. 131—144

XLV. Преводна рецепция на европейските литератури в България

Публ. под названието — Заключителни размисли. — В: Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 3. Класическа литература. София, 2002, с. 170—178

XLVI. Il dono di insegnare letteratura Latina in Bulgaria

Per un nuovo umanesimo in Europa. Atti del Simposio europeo “Univeristà e Chiesa”. (= Collana di Pastorale Universitaria, 1). Cantagalli (Siena), 2005, p. 500—501

Избрани откъси от преводи

XLVII. Луций Аней Сенека

Из „До Павлин за краткостта на живота“

XLVIII. Свети Аврелий Августин

Из „Изповеди“