Архитектурата като комуникация

Защо някои сгради се харесват, а други не? Някои остават завинаги във фокуса на обществения интерес, а други отпадат безнадеждно като загубила блясъка си ценност. Защо понякога архитектурата вълнува социалното съзнание в продължение на векове, а понякога избледнява незабелязана? Има ли правила, които да насочват по пътя на търсенията на оптималното архитектурно решение, така че крайното произведение да се възприема в общия случай като успешен художествен продукт?

Архитектурата като комуникация

В търсене на отговори на вечните въпроси, в настоящата монография архитектурата е наречена и разгледана като система на комуникация – един универсален изследователски инструментариум, практически приложим към всички сфери на човешка дейност. Това е избор-мост, който разкрива пред архитектурните изследвания перспективата за разполагане на проблематиката в по-общото хуманитарно знание, в което са синтезирани генералните истини на познанието -възможност, принципно укрепваща архитектурата като социално значим интелектуален фактор.

Изборът на този ракурс не е самоцелен. Той е логичен резултат не само от същността на архитектурата, но и от духа на времето, в което живеем – ерата на комуникацията. Идеята е преднамерено концептуализиране на универсални постулати на комуникационните теории с цел усвояване на ефективни обозрими правила на комуникация в търсене на евентуално аналогично равновесие в архитектурните системи.

И през този специфичен филтър да се очертае една фокусирана картина на необозримото многообразие, в която се проясняват смислите, щрихирани в съвременните архитектурни явления. Защото самата архитектура днес разшири до крайност обичайния си периметър на компетентност и някак си сама се позиционира като хибридно образувание в светлината на системите на комуникация – комплексна технологична интермедия.

Целта, която си поставя този пространен и широко дисциплинарно разположен анализ, е да се систематизира теоретичен модел на архитектурната динамика от гледна точка на комуникативната рационалност като изходна платформа в мултикритериалните проектантски избори и критична оценка на архитектурния продукт.

Книгата е предназначена за всички, които се интересуват от съвременните посоки за преосмисляне на архитектурното творчество и въобще на отношението към закономерностите, стоящи зад фундаменталните трансформации на визуалната среда.