Никола Мавродинов (1904–1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Завършва история и археология в Лиеж (Белгия), 1928 г. Асистент в Народния музей в София (1931–1934), където е и уредник (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.). Действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.).

Автор на многобройни съчинения, сред които по-важните са:

¤ Гробница от IV в.сл.Хр. в Пловдив (1926)

¤ Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. (1931)

¤ Външната украса на старобългарските църкви (1934)

¤ Проучвания върху старобългарското изкуство (1936)

¤ Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония (1942)

¤ Боянската църква и нейните стенописи (1943)

¤ Старобългарската живопис (1946)

¤ Новата българска живопис… (1947)

¤ Обща история на изкуството (1950)

¤ Византийската архитектура (1955)

¤ Връзките между българското и руското изкуство (1955)

¤ Изкуството на Българското възраждане (1957)

¤ Боянската църква. Архитектура и стенописи (1972)

Книгата съдържа 350 илюстрации.