К.Г. Юнг
АНАЛИЗА НА СЪНИЩАТА
Бележки от семинара през 1928-1930 г.„Семинарните колоквиуми на Юнг са богати на материал, който не може да се намери или само е загатнат в неговите публикувани съчинения. За Юнг те са плодородна почва: той често е развивал идеите си, докато е говорел. Семинарът, публикуван в този том, дава най-пълно описание на метода за амплификация на Юнг в анализата на сънищата на пациентите и най-подробните записки за лечението на пациент мъж от самия Юнг. Взети заедно, семинарите ни дават един Юнг, който е уверен в себе си, спокоен, непредпазлив и недипломатичен, без респект към институциите и важните особи, често с чувство за хумор, дори непристоен, изключително начетен в препратките и алюзиите си, винаги в резонанс с най-деликатните вибрации на разглеждания случай и верен на себе си и на призванието си.“ Уилям Макгуайър,
Цитати:
Анализата на сънищата е централният въпрос на аналитичното лечение, тъй като е най-важното техническо средство за отваряне на път към несъзнаваното. Основната цел в това лечение, както знаете, е да се достигне посланието на несъзнаваното.
Анализата на сънищата е централният въпрос на аналитичното лечение, тъй като е най-важното техническо средство за отваряне на път към несъзнаваното. Основната цел в това лечение, както знаете, е да се достигне посланието на несъзнаваното.
Сънищата са обективни факти. Те не отговарят на нашите очаквания и ние не сме ги изобретили; ако човек възнамерява да сънува определени неща, той скоро разбира, че това е невъзможно. Сънуваме своите въпроси, своите трудности. Ние сме напълно неспособни да повлияем на сънищата си и не действителната ни среда непременно доставя сънния материал.
Сънищата ни са особено независими от нашето съзнание и изключително ценни, защото не могат да мамят. Те са толкова трудни за разчитане, колкото винаги са били и физиологичните факти.
Сънят е опит да ни накара да асимилираме неща, които все още не сме смлели. Това е опит за лечение.
Природата никога не е дипломатична. Ако природата произведе едно дърво, то е дърво и не е сбъркано куче. Така и несъзнаваното не създава маски, това го правим ние.
Ние носим християнския предразсъдък към животното у човека, но животното не е зло, точно както не е и добро. Ние сме зли, човекът по необходимост е зъл, тъй като е толкова добър. Само опитомените животни се държат лошо; едно диво животно никога не се държи лошо, то следва естествения си закон; няма такова нещо като добър тигър, който яде само ябълки и моркови! Едно диво животно е богобоязливо, законопослушно същество, което изпълнява волята Божия по най-съвършения начин. Бикът е доста диво животно и ако убием животното в себе си, убиваме също и истински добрите неща в себе си, не привидно добрите неща.
Човек трябва да има съвършен съзнателен контрол, съвършен стил и безупречна грация и смелост, за да живее в сърцето на варварщината; ако прояви слабост където и да е, с него е свършено. Затова бикоборството е било символ на божественото. Тореадорът е героят, защото той е единствената ярка светлина в тази тъмна маса от страст и ярост, тази липса на контрол и дисциплина. Той олицетворява съвършената дисциплина.
Синхронизмът е предразсъдъкът на Изтока; каузалността е модерният предразсъдък на Запада. Колкото повече се занимаваме със сънищата, толкова повече ще виждаме такива съвпадения – случайности. Спомнете си, че най-старата китайска научна книга е за възможните случайности в живота.
За да обясним определени мисловни процеси в модерния човек, в днешно време не можем да минем без миналото.
