Изследователският интерес в труда “Асасини versus Мюсюлмански братя” е насочен преди всичко към изясняване на пътищата и формите на инфилтриране на неислямските, изкуствено привнесените елементи в ислямската догматика, юриспруденция и най-вече в ежедневната религиозна практика. Ислямът, подобно на всяка монотеистична религия, се развива или по-скоро се променя, независимо дали оценките за посоката на неговата трансформация е позитивна или негативна. В теоретичната част на монографията са разгледани философско-догматичните представи и тяхното практическо прилагане, които в исторически план се инфилтрират като методи на религиозно обагрено насилие в уммата – обществото на вярващите. В концепцията за насилието е заложена презумпцията, че борбата за власт в ислямската държава започва още приживе на пророка Мохамед под формата на правнодогматично противопоставяне между центъра на властта и периферията.