В книгата се проследява ролята на „Кристал“, „Кравай“, „Яйцето“, „Феята“ и „Бразилия“ като артистични средища в София. Идеята възниква от понятието „литературни кафенета“ в Европа — термин, който често е използван в старите столици на Европа и който е свързан с традицията на интелектуалците да се събират в определени заведения.
Съдържание
Въведение
Първа част. Бохемските кафенета от 1944 г. до 1989 г.
До 1944 г.
Кратък преглед на най-известните бохемски свърталища в София до 1944 г.
Типологизация на кафенетата по Богомил Райнов
Писателското кафене „Цар Освободител“
Ресторант-сладкарница „България“
Руският клуб „Крим“
Интервю с Божидар Икономов — Дари: „По обяд се срещахме в „Бамбука“, „Бразилия“, „Шапките“ и „Млечния бар“
„Под липите“
40-те до средата на 50-те години
Основни локации през 40-те години на ХХ век — „Луката“, Клуб на културните дейци, „Производството“, „Прага“ и БИАД
Клуб-ресторант на Съюза на българските журналисти
Дамян Обрешков: Извеждане от забравата
Средата на 50-те — 60-те години
„Бамбука“
Кафенето на писателите на „Ангел Кънчев“ №5
Интервю с Васко Жеков: „Да влезеш в Клуба на писателите, трябваше да си успял и да си мъдрец“
Кратък преглед на заведенията от средата на 50-те — 60-те години – „Севастопол“, БИАД, „Прага“ и Унгарския ресторант, „Ашингер“, „Чайка“, бар „Славянка“, „Опера“, „Берлин“, „Астория“, „Бразилия“, Млечен бар
Ириней Константинов: „Купони ставаха навсякъде — от пивницата до Руския клуб“
Интервю с Михаил Вешим и Любомир Методиев: „Във „Феята“ изпивахме по една тава водка“
70-те — 80-те години
Общ поглед от 70-те — 80-те години
Богдана Карадочева: „Интелигенцията се събираше в „Бразилия“
Бар-ресторант на СБХ
Проф. Валентин Старчев: „Ресторантът и Кафето на СБХ беше средището, в което всички се сбирахме“
Кирил Маричков: „Песента „Говори се за нещо…“ е за сладкарница „София“
Никола Антикаджиев: „Привлякохме клиентела в Клуба на Народния театър с атмосфера, не толкова с храната“
Интервю с Божидар Димитров: „В кръчмите научих това, което един качествен историк трябва да знае“
Чешкият клуб
„Яйцето“
Интервю с Николай Поппетров: „Отношението към Кафенето на писателите бе като към институция“
„Кристал“
Клуб на кинодейците
„Стадиона“ и аперитив „Троян“
Йордан Василев: „Нашият семеен ресторант с Блага беше „Стадиона“
Бар и ресторант на Гранд хотел „София“, Хотел „Балкан“, бар „Ориент“ и парк-хотел „Москва“, бар „Астория“, „Кравай“ и „Синьото“
Втора част. Известни артисти, обитатели на кафенетата (портрети)
Любен Зидаров: „Работя илюстрация от 40 години“
Създателката на индустриалния пейзаж Мария Столарова
Интервю със Стефан Илиев – Чечо: „Неподчиняем съм. Такъв съм и досега“
Интервю с проф. Крум Дамянов: „Заради декорацията на Хотел „София“ бяхме обвинени във формализъм“
Трета част. Опитът на другите
В литературните кафенета на Виена се чувстваш „почти като у дома“
В Монпарнас по следите на Пикасо и Модилиани
Арткафенетата на ул. „Нови свят“ във Варшава са на повече от век
Основна литература
