По време на Втората световна война в Съветския съюз по директивен начин е учреден международният Вселенски комитет, натоварен със задачата да разпространява антигерманска пропаганда сред славянските народи. Комитетът, в чисто организационен план, представлява на практика първият централизиран орган в цялата история на славанството, развиващ активна и целенасочена дейност по неговото сплотяване. По същото това време славянското движение в България, поради настъпилите обективни обстоятелства в страната и в Европа се намира в състояние на пълен упадък и дълбока летаргия. След края на войната обаче България бързо се отърсва от миналото си на германски сателит и успява да се превърне в една от най-дейните и ревностни държави участнички в направляваното от Москва общославянско движение.

Съдържание

Увод

Глава първа. Кремълският славянски проект и мястото на България в него

1. Крахът на традиционното българско славянофилство

2. Началото на новото славянско движение и българските комунисти

3. Московският Всеславянски комитет и пропагандата му за чужбина

4. Славянският фактор в съветската външна политика

Глава втора. Възобновяване на славянското движение в България

1. Учредяване на Славянския комитет и възстановяване на двустранните дружества

2. В навечерието на Славянския събор в София

3. „200 хиляди души манифестираха бойното единство на славянските народи“

4. Скритият зад еуфорията прагматизъм

Глава трета. България в следвоенния славянски свят

1. За пръв път всички славяни заедно

2. В сянката на Студената война

3. Първият следвоенен славянски конгрес и българското участие в него

4. Необявеният край на новото славянско движение