Представени са и моделите на поведение на българските творци като реакция на политическия натиск, оказван върху тях. Изворовата основа на монографията включва публикувани документи, дневници и мемоари на представители на политическата класа и на художествената интелигенция, но най-вече документи от Централния държавен архив и архива на Комисията за досиетата, въз основа на които се реконструира механизмът на формулиране и реализиране на целите на културната политика.
Настоящата монография се фокусира върху сферата на художествената култура (литература, изобразително изкуство, театър, кино, музика), оставяйки извън изследователския обсег както архитектурата, журналистиката, библиотеките, музеите, читалищата, художествената самодейност, културните връзки с чужбина и българската задгранична културна пропаганда, така и големите теми за образованието и науката. Всяка от тях заслужава изследователското внимание, но в настоящата монография ще бъдат споменавани спорадично, за да подсилят анализа на духовния климат.
Независимо от това тематично ограничение, проблематиката на изследването в монографията остава твърде обширна. Особено внимание е обърнато на експонирането на културната политика на фона на вътрешно- и външнополитическата ситуация, защото изследователската цел, изведена и в заглавието на книгата, е именно проследяването на политическия императив по отношение на културните процеси в страната в периода на държавния социализъм.
Съдържание :
ВЪВЕДЕНИЕ……………………………………………………………………………………………….7
КУЛТУРНА ПОЛИТИКА В ПРЕХОДНОТО ВРЕМЕ
(9 септември 1944-1947)…………………………………………………………………………..21
1. Приемственост и нови насоки в организацията
на културния жкивот……………………………………………………………..22
2. Интелигенцията — толерирана и репресирана………………………34
БЪЛГАРСКИЯТ ВАРИАНТ НА СТАЛИНИЗМА
В КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ – 1948-1953………………………………………………………..49
1. „Културната революция” и нейните български измерения……50
2. Дисциплиниране на интелигенцията…………………………………….67
„РАЗМРАЗЯВАНЕТО” – НАДЕЖДИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ
(1953-1959)………………………………………………………………………………………………..113
1. Културните процеси в България
след Сталин – предчувствие за промяна……………………………..114
2. Кулминация и крах на надеждите – 1956 а…………………………..129
3. Интелигенцията и властта в търсене на modus vivendi……143
ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА РЕФОРМИТЕ……………………………………………………169
1. Противоречивото „съжителство”
в началото на 60-те години………………………………………………….170
2. Втората вълна на десталинизацията и българската интелигенция………………………………………………………………………191
3. Поредното „затягане на юздите”…………………………………………225
4. Културната политика – реформаторски опити
на приливи и отливи……………………………………………………………245
ИЛЮЗОРНОТО СПОКОЙСТВИЕ НА 70-ТЕ ГОДИНИ…………………………..293
1. Новите идеологеми и управлението
на културата………………………………………………………………………294
2. Властта и творците — толерантност срещу лоялност……..330
КУЛТУРНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА 80-ТЕ ГОДИНИ…………………………………381
1. Заглъхване на либерализацията – културната политика отново
В партийното русло……………………………………………………………..382
2. Интелигенцията пред предизвикателствата
на „преустройството”………………………………………………………….421
3. Властта и интелигенцията през 1989-а. – пълното разминаване…………………………………………………………………………465
ЗАКЛЮЧЕНИЕ………………………………………………………………………………………..501
БИБЛИОГРАФИЯ……………………………………………………………………………………511
1. Извори………………………………………………………………………………….511
2. Научни изследвания……………………………………………………………..517
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ…………………………………………………………………………..527
