Блестящ от злато и лепкав от кръв, векът на цар Симеон и неговите наследници, хвърля своите отблясъци далеч напред във времето, защото единствено той превръща средновековна България в истинска велика сила, равна на големите европейски империи. Освен с войните си, за да подплатят претенциите за господстваща роля в Pax Romana Christiana, преславските царе, решили да превърнат България в идеално християнско царство на истинското благочестие. За тази цел те приели и развили кирило-методиевската славянска писменост, литургия и литература, поставяйки началото на един нов Pax Slavia Orthodoxa — културна и политическа общност, предана на принципите, заложени от интелектуалния кръг на цар Симеон в Преслав. Велики царства се въздигали и разпадали, могъщи династии се раждали и умирали, но споменът за царя, който когато не воювал – пишел книги и свирел на златни струни, продължавал да живее. А заедно с това, и една тъжна носталгия по изгубената славянска Аркадия, толкова различна от сивото настояще.