По инициатива на Академия за балканска цивилизация антологията “Българска възрожденскае поезия” излиза отново, повече от три деисетилетия след първото си, отдавна превърнало се в библиографска рядкост издание. Причината за изключителния успех беше логична – никога дотогава /а и до днес/ най-ценното от възрожденската ни поезия не беше събирано на едно място и не беше издавано с такава прецизност по отношение на текстовете. Някогашните тънички издания на поезията на Възраждането, особено при първите стихотворци, гъмжаха от буквени, правописни, логически и други грешки и бяха почти негодни за каквато и да е употреба.

В антологията са публикувани и схващанията на възрожденските поети за поезията и за характера налитературния език – един особено важен през това време въпрос, – както и оценките и спомените за някои от тях на техни съвременници или изследователи са подбрани без претенции за пълнота. Задачата им е да дадат известна допълнителна информация за живота, възгледите, творчеството и значението на наякои от представените в сборника автори.