Включените в настоящия сборник текстове са доказателство за връзката между преподавателската и научноизследователската дейност на проф. В. Радева. Те отразяват осъзнатата отговорност на езиковеда не само да изследва и обяснява езиковите факти и процеси, а да работи активно за изграждане и обогатяване на езиковата култура. Писани в различно време, представени пред различни слушатели или публикувани в различни издания, те носят духа на своето време. Изследванията на езиковите особености са свързвани с историята и развоя на българския език, със съдбата на неговите носители. Подчинени са на идеята, че езикът не може да се отдели от културата и историята на общността, която обслужва, и носят посланието, че страната ни не бива да се възприема “като туристическа дестинация, като ансамбъл за народни песни и танци, кукерски игри и родопски гайди”. На нейната земя, запазила следи от древната си история, живее народ с многовековно минало, традиция и култура, съхранени в езика.