Появата на настоящия сборник с изследвания на български медиевисти (историци, филолози и археолози) и извори за цар Симеон Велики и неговия забележителен Златен век на българската книжовност е продиктувана, от една страна, от отбелязването на една голяма годишнина — 1150 години от неговото рождение (864/5 г.). От друга страна, той цели да покаже напредъка на нашата медиевистика в изследването на Симеоновия век и промяната на нейната концепция за този период. Защото не може да има съмнения, че значимостта на този български владетел се изразява не толкова в неговите победи по бранните поля и териториални завоевания, не толкова в стремежа му да завладее Цариград и да седне на трона на византийските василевси, а най-вече в усилията му да бъде обновител в културното развитие на българското общество и създател на една нова цивилизация в средновековна Европа — Преславската, превърнала се в модел за историческо развитие и на други славянски държави през Средновековието.
Съдържание
Уводни думи
Изследвания
Ив. Божилов. Цар Симеон Велики: от „варварската“ държава до християнското царство
Ст. Ваклинов. Втората българска столица Преслав
Ив. Йорданов. Печатите на цар Симеон І Велики
В. Гюзелев. Кавханите и ичиргу боилите при цар Симеон Велики
И. Илиев. Свети Климент Охридски и цар Симеон Велики
А. Николов. „Великият между царете“. Изграждане и утвърждаване на българската царска институция през управлението на Симеон
Д. Найденова. Правни текстове в средновековна България (IX—X в.)
А. Ангушева, Н. Гагова, А. Милтенова, Т, Славова, А. Стойкова. Книжовността по времето на цар Симеон
М. Йовчева. Златният век на старобългарската химнография
М. Каймакамова. Световната история в пропагандната политика на цар Симеон Велики и развитието на българската хронография
П. Ангелов. Образът на цар Симеон във византийската книжнина
Л. Симеонова. Българо-византийската търговия в навечерието на 913 г.
Кр. Кръстев. България, Византия и Арабският свят при царуването на Симеон І Велики
Извори
А. Документи и съчинения от цар Симеон Велики и негови съвременници
I. Симеонови надписи и прилог
1. Надписи към княжеските му печати (893—913)
2. Надписи към царските му печати (913—927)
3. Наръшки надпис от 904 г.
4. Прибавка от самия христолюбив цар Симеон в сборника „Златоструй“
II. Кореспонденция с византийския управленчески елит от 895 до 926 г.
1. Писмата му с магистър Лъв Хиросфакт от 895—896 г. и други
2. Писма на цариградския патриарх Николай Мистик до цар Симеон Велики от 912—925 г.
3. Писма на византийския император Роман I Лакапин (920—944) до цар Симеон Велики от 924—926 г.
III. Кратки текстове от Симеоново време
1. Приписки към Чивидалското евангелие от 867—869 г.
2. Приписка на Черноризец Тудор Доксов от 907 г.
3. Надпис на хартофилакс Павел от Златната Симеонова църква
4. Надслов на презвитет и монах Григорий, писан преди 913 г.
5. Надпис на прабългарски език с гръцки букви от Велики Преслав (IX—X в.)
6. Надгробен надпис на Симеоновата сестра Анна (ок. 915 г.)
7. Надпис на Симеоновия син Йоан от 928 г.
8. Надпис на Алцег от 931 г.
9. Надгробен надпис на Симеоновия чъргубилия Мостич
10. Послесловие на презвитер Йоан към превода на Житието на св. Антоний от началото на X в.
IV. Симеоновият книжовен кръг — представители и съчинения
1. Похвала в чест на цар Симеон Велики от неизвестен поет в Първия Симеонов сборник (Изборник от 1073 г.)
2. Из Първи Симеонов сборник — „Немесий, епископ Емески — За естеството на човека“
3. Климент Охридски — „Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ“
4. Константин Преславски — „Пролог за Христа, отмерен за тълкуванието на Светото евангелие, написан от Константин“ (Азбучна молитва)
5. Константин Преславски — „Учително евангелие“ (предисловие, беседи 12, 42 и 43)
6. Константин Преславски — „Историкии за Бога, съдържащи накратко годините от Адам до пришестивето Христово и пак от Христос до сегашния 12-и индикт“ от 896 г.
7. Черноризец Храбър — „За буквите“ (края на IX в.)
8. „Пролог, съчинен от Йоан презвитер, екзарх български, който е превел Богословието на Йоан Дамаскин“ (края на IX — началото X в.)
9. Приписка на презвитер Григорий към превода му на Стария завет (началото на X в.)
10. Послесловие към превода на Житието на Антоний Велики, извършен от презвитер Йоан (началото на X в.)
11. Йоан Екзарх — „Шестоднев“ (преди 913 г.)
12. Кратко житие на св. Наум Мизийски († 910 г.)
13. Монах Христодул — „Сказание за железния кръст“
Б. Историческият спомен за цар Симеон Велики през втората половина на X—XIV в.
V. Старобългарски свидетелства
1. Старобългарски превод на хрониката на Георги Амартол (Грешник), направен през X в.
2. Българска апокрифна летопис от XI в.
3. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1203 г.
4. Приписка към среднобългарски ръкопис от XIV в.
5. Среднобългарски превод на хрониката на Константин Манасий от 1345 г. с добавки
6. Синодик на Българската църква под редакцията на патриарх Евтимий (1375—1394)
7. Среднобългарски превод от XIV в. на хрониката на Симеон Метафраст и Логотет
VI. Цар Симеон Велики във византийската книжнина от X—XII в.
1. Житие на св. Мария Нова (първата третина на X в.)
2. Константин VII Багренородни — „За темите“ (30-те години на X в.)
3. Константин VII Багренородни — „За управлението на империята“ (948—952 г.)
4. Продължител на Теофан — „Хронография“ (813—961)
5. Житийни текстове за св. Лука Нови (втората половина на X в.)
6. Лъв Дякон — „История“ (края на X в.)
7. Пространно житие на св. Климент Охридски († 916 г.) от архиепископ Теофилакт (XII в.)
VII. Деянията на цар Симеон Велики според западни автори от X—XII в.
1. Регино — „Хроника“ (906 г.)
2. Лиутпранд, епоскоп Кремонски — „Възмездие“ (958—962 г.)
3. Зигеберт – „Хроника“ (1106 г.)
4. Пархийски летопис (1148 г.)
5. Саксонски аналист (1158 г.)
VIII. Източни автори (арабски и сирийски) за цар Симеон Велики и неговото време
1. Ал-Табари (839—923) — „Хроника“
2. Ал-Масуди († 957 г.) — „Златни ливади“
3. Арабски аноним от X в. — „Известия от времето“
4. Сведения на арабския пратеник Ибрахим ибн-Якуб от 973 г.
5. Патриарх Михаил Сирийски (1166—1199) — „Хроника“
6. Григорий Абул-Фарадж (1226—1286) — „Сирийска хроника“
Съкращения
Публикациите в настоящия том
