Книгата е посветена на дейността на Българското книжовно дружество, след като то от Браила, където е основано, бива преместено в столицата на новоосвободена България. Ден по ден тя разказва за битките за оцеляването му, за споровете и съглашателствата, за различните интереси на радетелите му, за все повече растящия негов международен авторитет, както и за злощастната съдба на неговия основател Васил Д. Стоянов.