Настоящото изследване на набор от специфични ибероромански аспекти в диахрония цели с помощта на  лингвокултуро –   логичната методология да ги приведе в лингвокултурологично маркиран мислим и обозрим вид , което означава основни понятия да бъдат обединени в осъзнато употребима и обяснена систематика , без да се оправдават или критикуват съществу- валите или съществуващи реалности . Онагледява се как лингвокултурологичната теория се прилага към прочита на прозвищата на знакови християнски иберийски монархически владетели от развитото и Късното средновековие с неоспорим отзвук и до днес .