Ако стъпя върху нещастието си, тогава ще застана по-високо.” – Хьолдерлин
Виенският невролог и психиатър Виктор Е. Франкъл е основателят на логотерапията – „третото Виенско направление на психотерапията”, както я наричат някои автори. В тази книга са събрани доклади на Франкъл, очертаващи неговия път. Той изразява становището си по следните теми:
Воля за смисъл / Време и отговорност / Логос и екзистенция / Плурализмът на науките и единството на човека / Детерминизъм и хуманизъм / Логотерапия и логотерапевтично лечение и други.
Свободата е един от човешките феномени. Тя обаче има някакъв предел. Човекът не е освободен от условията, а само свободен да приеме нагласа към тях. В крайна сметка от него зависи да реши дали да се подчини на условията, дали да бъде победен от тях.
„Обикновено виждаме, ако мога да се изразя така, стърнищата на преходността, но често не забелязваме пълните хамбари на отминалото, в които отдавна вече сме прибрали на сигурно място нашата житейска реколта: произведенията, които сме създали, делата, които сме извършили, любовите, които сме преживели и страданията, които сме понесли с достойнство и храброст.” – А. Батяни
„Дни сияйни… да не плачем, че са отлетели,
по-добре да се усмихнем, че сме ги живели.”
Да бъдеш човек, надхвърля собствените ти граници, то те насочва към нещо, което пак не е самото то. Към нещо или към някого – към някакъв смисъл, който трябва да осъществим, или пък към друго човешко същество, което срещаме, към кауза, на която служим или към личност, която обичаме. И съществуването като човек е нарушено дотолкова, доколкото тази себетрансценденция не е осъществена и изживяна.
Свободата е един от човешките феномени. Тя обаче е твърде човешки феномен. Човешката свобода има някакъв предел. Човекът не е освободен от условията, а само свободен да приеме нагласа към тях. Но те не го определят еднозначно. Понеже в крайна сметка от него зависи да реши дали да се подчини на условията, дали да бъде победен от тях.
В концентрационните лагери хората ставаха по-диференцирани. Свинете свалиха маските си. А също и светците. Гладът разкри истинския им облик. Гладът беше еднакъв за всички, обаче различията между хората се очертаха ясно. Как беше заглавието на новия бестселър? – „Calories do not count” (Нещата не зависят от калориите).
В крайна сметка човешкото поведение не се диктува от условията, в които човек попада, а от някакво решение, което той взема.
Онова, за което става дума, наистина не е страхът или какви чувства бихме могли да изпитваме в даден момент, а най-вече и единствено за това, каква позиция заемаме спрямо тях, т. е. за нашата нагласа. Тази нагласа все пак е именно свободно избрана.
