Чрез реализацията на настоящия труд си поставям за основна цел да направя опит за съставяне на монографично изследване, посветено на вписванията по българското вещно право. За да реализирам тази цел, поставям си три основни задачи:

– да анализирам материалните и процесуалните норми на института на вписването;

– да обощя и анализирам аргументите и изводите на авторите в българската правна доктрина;

– да направя опит да обобщя и анализирам в разумни граници изводите от съдебната практика.

За да изпълня тези задачи, в следващите редове поставям акцент на ключовите въпроси на института.

Първо, анализирам общите положения при вписванията. Чрез реализацията на тази част от изследването имам за цел да очертая принципната рамка на института. В центъра на анализа са поставени: историческите корени на института; някои сравнителни аспекти; видовете системина вписване; понятието за вписване; принципните положения на видовете действие на вписването; принципната концепция на вписването по българското право като вид охранително производство;отказът на съдията по вписванията и неговото обжалване по съдебен ред; принципът за публичност на вписването и проблемът с добросъвестността на третите лица. процесуалните аспекти на вписването са анализирани както през призмата на действащата към настоящия момент персонална систева на вписване в книгите за вписванията по ПВ, така и през тази на реалната система на вписване в имотния регистър по реда на ЗКИР и Наредба №2/2005 г. Този подход е избран с оглед на бъдещото въвеждане на имотния регистър в съответен съдебенрайон. Преходът от персонална към реална система на вписване ще се извърши поетапно през следващите години, поради което се налага различията между двете системи да бъдат отчетени. В рамките на анализа в тази част на изследването се търсят основно отговори на няколко въпроса. Кой е принципният проблем в обществените отношения, който институтът на вписването има за цел да реши? Как трябва да се обясни двояката правна същност на вписването като охранително производство и юридически факт, от който възникват определени в закона правни последици?Каква е правната логика при систематизацията на видовете действие на вписване? От кой момент възниква действието на вписването и ограничено ли е то във времето? Какво е съдържанието на принципа на публичност на вписването и по какъв начин трябва да бъде анализиран той с оглед на интересите на правоимащото лице по вписания акт и на третите лица? Какво е значението на вписването за добросъвестността на третите лица?

Второ анализирам вписването на актове с чистото оповестително действие на вписването. при него са поставени във фокус въпросите относно значението на оповестяването на актовете и за доказателственото значение на извършените справки за вписани актове. Извършен е и анализ относно актовете, чието вписване има чисто оповестително действие: актове, с които се отчуждава недвижимимот за държавна или общинска нужда; установителни искове за прогласяване на нищожността на актове с вещо дейтвие и съдебните решения по тях; молби за отмяна по чл. 303 гпк  и съделбните решения по тях; актове за признаване на правото на собственост и т. н. В тази част на изследването основно се търсят отговори на три въпроса. Какви са правните последици от вписването за правоимащото лице по вписания акт и за третите лица, когато от вписването на определен актвъзниква чисто оповестително действие? От вписването на кои октове възниквачисто оповестително действие?

Трето, поставям акцент върху актовете с оповестително-защитното действие на вписването: актове с вещен ефект; договори за наем, сключени за срок по-дълъг от една година; договори за аренда в земеделието; искови молби и постановените от тях съдебни решения и т. н. При всички тях са налице хипотези на противопоставимост на акта спрямо трети лица. Те уреждат възможности за решаване на проблеми на конкуренция между права на две или повече лица относно един и същи недвижим имот. В тази част на изследването се търсят основно отговори на два въпроса. Какво е съдържанието на противопоставимоста спрямо трети лица, уреден в полза на правоимащото лице по вписания акт? Какви са специфичните правни последици за третите лица с конкуриращи права в конкретна хипотеза на противопоставимост?

Четвърто, анализирам актовете със смесеното оповестително-защитно и конституитивно действие на вписването: ипотеки; възбрани; молба на кредитор за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя по чл. 67, ал. 1 ЗН; откази от вещно право по чл. 100 ЗС. Тук се търсят основно отговори на два въпроса. Кои са елементите от фактическия състав, от който вписването е част? Какво е съдържанието на специфичния ефект на противопоставимост спрямо трети лица, възникващ след вписване на акта?

Надявам се, че настоящият труд ще отговори на нуждите на практиката и теорията.