Първа глава е посветена на теоретични въпроси на наказателното нормотворчество. Два са основните проблеми, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията, т.е. да проведе границата между престъпното и непрестъпното поведение. За целта е необходима система от критерии за криминализация на деянията (§1). Вторият проблем е вътре в кръга на престъпното поведение да диференцира отделните престъпления и отговорността за тях. Това изисква да се категоризират престъпленията, а в рамките на дадено престъпление да се разграничат по-тежко и по-леко наказуемите му варианти, т.е. да се създадат квалифицирани състави на престъплението.
Във Втора глава се разглеждат проблеми при прилагането на наказателния закон в съдебната практика. Подробно се анализират въпросите на квалификацията на престъпления, извършени в съучастие (§9) и квалификацията на престъпления, извършени „от две или повече лица“ (§10). Разглеждат се особените форми на задружна престъпна дейност (§11) и допустителството на престъпление като вид престъпно бездействие (§15).
Трета глава включва някои Искания до Конституционния съд, които съдържат наказателноправни моменти. Забележително е Искането от 25.10.2002 г. до Конституционния съд за тълкуване разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Конституцията относно правомощията на Великото народно събрание (§19). Искането е, да се отговори на въпроса кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“. Тези промени могат да се извършат единствено и само от Великото народно събрание. С решение №3 от 10 април 2003 г. по конституционнно дело №22 от 2002 г. (ДВ, бр. 36 от 2003г.) Конституционният съд възприе тълкуването на Конституцията, което предложи Главният прокурор. Това решение играе важна роля в обществените процеси в България през последните години.
Четвърта глава съдържа 84 тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд относно важни институти и понятия на общата част на НК (причинна връзка, вина, неизбежна отбрана, опит, съучастие, цели на наказанието и др.) и на особената част на НК (убийство, телесна повреда, състояние на силно раздразнение, кражба, грабеж, измама, изнудване и др.), както и решения относно институти на наказателнопроцесуалното право (доказателства и доказателствени средства, задържане под стража и съдебният контрол върху него, съдържание на присъдата, съществени нарушения на процесуалните правила и др.). Заслужава да се отбележи Реш. №479 от 08.01.1996 г. по н. д. №670/1994 г., I н. о., с което Върховният съд, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, приложи пряко във вътрешния правен ред нормата на международен договор – чл. 6, т. 3, б. „с“ от Европейската конвенция за правата на човека относно задължителната защита на обвиняемия, когато не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение (§ 26, т. 55). По-късно тази международна норма беше внедрена във вътрешното ни законодателство.
– Н. Филчев
