Книгата „Вътрешните ни конфликти“ на Карен Хорни развива динамична теория за неврозата, съсредоточена върху основния конфликт между нагласите за „движение към“, „движение срещу“ и „движение встрани от“ хората. За разлика от Фройд, Хорни не разглежда неврозата като вкоренена в инстинкта. По нейните думи нейната теория е конструктивна, защото „за пръв път ни позволява да се справим и разрешим невротичната безнадеждност… Невротичните конфликти не могат да се разрешат с рационални решения… Но [те] могат да се разрешат чрез промяна в условията вътре в личността, които са ги породили“.