Не на всекиго… не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също – не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко.

Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, както за слабото зрение – с лъчите на слънцето.

   Кога може? Когато сме намерили покой от външната „тиня“ и бъркотия, и ръководното начало в нас не се замесва с негодните и блуждаещи образи, както страда красотата на едни писания, примесени с други, които са безобразни, или благовонието на мирото, примесено с кал.

Св. Григорий Богослов из „Първо слово за богословието“

    Разбира се, има и знание за Бог, знание, състоящо се в догматите за Него, и умозрение, което ние наричаме богословие, а съответстващото на природата приложение и движение на душевните сили… възстановява в човека неговия разумен първообраз. Но само не тук е съвършената красота на спусканото ни свише благородство, не в това е свръхприродното единение с пресветлата светлина, единствено благодарение на която ни е дадено да богословстваме непоколебимо, а също да затвърждаваме и движим силите на нашата душа и тяло, така че с нейното отричане същевременно се отричат всяка добродетел и истина.

Св. Григорий Палама из „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“

   Като чуеш за очи на душата, които на опит познават небесните съкровища, не смятай, че това е мисълта. Чрез своите действия тя превръща наравно сетивното и умопостижимото в разсъдъчно. Но както в случая с град, който не си виждал, ако започнеш да мислиш за него, с това не го имаш в опита си; по същия начин за Бог и божествените неща с това, че мислиш за тях и богословстваш, ти не ги имаш в опита си. И както в случая със златото, ако го нямаш в сетивата, ако не го държиш осезаемо в ръцете си и не го виждаш със зрението, дори хиляди пъти да си го представиш сетивно, въпреки това не го имаш, не го виждаш и не си го придобил; по същия начин и хиляди пъти да си помислиш за Божествените съкровища, няма да изпиташ на опит Божествените неща, няма да ги видиш с умствените и превъзхождащи мисълта очи, нито ще имаш, нито истински ще придобиеш някой от Божествените [дарове].

Св. Григорий Палама из „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“

Съдържание

Предговор

Св. Василий Велики

Писмо до своя брат Григорий за различието между същност и ипостас

Св. Григорий Богослов

Пет богословски слова

Богословието в Слова 27 – 31 на св. Григорий Богослов

Слово ХХVІІ. Срещу евномианите [и за богословието слово първо или] предварително

Слово XXVIII. За богословието [второ]

Слово XXIX. За Сина слово първо [, за богословието трето]

Слово XXX. За Сина слово второ [, за богословието четвърто]

Слово XXXI. За Светия Дух [, или за богословието слово пето]

Св. Григорий Нисийски

Слово „За душата и възкресението“, наричано също „Макринини [слова]“

Св. Дионисий Ареопагит

За небесната йерархия. За църковната йерархия

Предговор

За небесната йерархия

За църковната йерархия

Писма

Писмо I. До монаха Гай

Писмо II. До същия [монах Гай]

Писмо III. До същия [монах Гай]

Писмо IV. До същия [монах Гай]

Писмо V. До дякона Доротей

Писмо VII. До йерарха Поликарп

Писмо IX. До йерарха Тит

Еп. Йоан Скитополски

Пролог към съчиненията на Св. Дионисий

Гръцки схолии към съчиненията на св. Дионисий Ареопагит

Схолии към „За небесната йерархия“

Схолии към „За църковната йерархия“

Преп. Максим Изповедник

Писмо 15. За общото и особеното, т.е. за същността и ипостаса до Козма, пребоговъзлюбения дякон на Александрия

Мистагогия гл. 1 – 5