“Главите на тази книга бяха писани независимо една от друга във време на големи политически дискусии какво са законите, кой трябва да им се подчинява и кога. По същото време политическата нагласа, наречена “либерализъм”, някога споделяна от почти всички политици, изглеждаше изгубила много от привлекателността си. Хората на средна възраст обвиняваха либерализма за прекомерната му толерантност, младите го обвиняваха за неговата закостенялост, икономическа несправедливост и за войната във Виетнам. Несигурността по отношение на правото отразяваше несигурността по отношение на конвенционалната политическа нагласа.

Различните глави определят и защитават една либерална теория на правото. Въпреки това те остро критикуват друга теория, широко възприемана като либерална. Тази теория е толкова популярна и влиятелна, че ще я нарека господстващата теория на правото. Господстващата теория има две части и настоява върху тяхната независимост. Първата е теория какво е правото; казано на по-малко драматичен език, това е теория за необходимите и достатъчни условия за истинността на една правна пропозиция. Това е теорията на правния позитивизъм, според която истинността на правните пропозиции се състои във факти за правилата, възприети от специфични социални институции и в нищо друго. Втората е теория какво трябва да бъде правото и как трябва да постъпват познатите правни институции. Това е теорията на утилитаризма, според която правото и неговите институции трябва да служат на общото благо и на нищо друго. И двете съставки на господстващата теория произхождат от философията на Джеръми Бентам.

Критическите части на тези есета критикуват и двата дяла на теорията, както и схващането, че те са независими една от друга. Конструктивните части подчертават една идея, която също е част от либералната традиция, но не намира място нито в правния позитивизъм, нито в утилитаризма. Това е старата идея за индивидуалните човешки права. Бентам нарича тази идея “помпозна глупост.” /…/

Роналд Дуоркин