Териториалният обхват на изследването включва частта на Горнотракийската низина, заключена на север от южните склонове на най-източните дялове на Средногорския разлом, на изток – по билото на възвишенията Хисар (Карнобатско) и Кара тепе, които обособяват Бургаската низина на изток. В южна посока териториалният обхват е ограничен от Дервентските възвишения, през Сакар и Маришкия шев до северните склонове на Източнородопската област. На запад границата на изследвания район минава по линията, свързваща Чирпанските възвишения на Сърнена Средна гора и северните склонове на родопския връх Мечковец, която разделя Пловдивското от Старозагорското поле в Горнотракийската низина. Така очертаната географска територия заема източния дял на Тракийско-Странджанската географска област (Пенин 2007). В нея попадат средните поречия и долините на двете големи водни артерии – реките Марица и Тунджа.

Съдържание

Въведение в проблематиката

Увод

1. История на проучванията на късната бронзова и ранната желязна епоха в българската археология

2. Изворова база. Състояние и общи проблеми

3. Топография и ландшафтни характеристики на селищната система през късната бронзова и ранната желязна епоха по средните поречия на р. Марица и Тунджа

4. Климат и стопанство през късната бронзова и ранната желязна епоха

5. Пространствен анализ на селищната система

Заключение

Библиография

Каталог

Резюме